Протичане на болестите

Протичане на болестите

Периоди на протичане на болестите

Всяка болест протича обикновено в 4 периода: скрит, период на предвест­ниците, период на пълното изразяване на болестта и заключителен период.

Скрит период

Скритият период е изразен най - добре при заразните болести, при кои­то се нарича инкубационен. Обхваща времето от началото на дей­ствието, или внедряването, на болестотворния фактор до появяването на първите признаци.

Продължителността на този период е различна при от­делните заразни болести. При тях той зависи, от една страна, от съпроти­вителните сили на организма и, от друга, от болестотворните качества на микроорганизмите. Обикновено инкубационният период варира от някол­ко часа (при анаеробната дизентерия 10 часа) до месеци и дори години (при Туберкулозата, Бруцелозата, Левкозата и др.).

Продължителността на скрития период при незаразните болести е също различна. Зависи от характера, продължителността и силата на действие на болестотворния фактор. Например при изгаряне с киселини и основи скрит период липсва, а при Лъчевата болест той трае седмици и дори месеци.

Период на предвестниците

Този период започва с появяването на първите приз­наци и приключва до началото на пълното изразяване на болестта. През този период се появяват началните признаци, които са общи за много бо­лести и имат видови особености.

По - характерните от тях са липсата на апе­тит, повишаването на температурата, угнетеното състояние, залежаването, настръхването на космите (при коне, говеда), увисването на ушите и опаш­ката (при свине), изоставането от стадото (при овце), отпускането на криле­те и завирането на главата под тях (при птици), намаляването на млечността (при дойни животни) и др.

Продължителността на периода на предвестниците е различна - обикновено няколко дни. Тя зависи от храненето и отглеждането на животните, от вредното действие на болестотворния причинител и от устойчивостта на организма.

Период на пълно изразяване

Периодът на пълното изразяване на болестта започва с появяването на съществените и характерни за дадена болест признаци и завършва с при­ключването на заболяването.

Признаците не се проявяват еднакво при всич­ки заболели животни. Продължителността на този период зависи от същите фактори, както при втория период, и е различна - от няколко часа (при Антракса) до дни, седмици, месеци и години.

При някои болести един от признаците е толкова характерен, че само въз основа на него може да се постави диагнозата. Такъв признак се нари­ча "патогномичен". При други болести са характерни група призна­ци, които се наричат "синдром".

Заключителен период

Заключителният период може да завърши с пълно оздравяване, с не­пълно оздравяване или със смърт.

Пълно оздравяване

Пълното оздравяване е такъв изход на болестта, при който напълно се възстановяват строежът и функцията на засегнатите органи, а също и функ­цията на организма като цяло. То се наблюдава често при болести, които не предизвикват тежки анатомични изменения на тъканите и органите.

Пълно­то оздравяване е до известна степен относително, тъй като организмът не се възвръща към първоначалното, изходното състояние, в което той е бил пре­ди заболяването. Всяка прекарана болест оставя някакви следи в организ­ма. Например след преболедуването при някои болести животното става невъзприемчиво към повторно заболяване, а при други организмът става мно­го по - чувствителен към повторното действие на същите болестотворни при­чинители.

Пътищата на оздравяване са няколко:

  1. Отстраняване на вредното нача­ло - вредният фактор може да се отстрани чрез сложни рефлекторни реакции - повръщане, кихане, кашляне, сълзотечение и др., или чрез разрушаването или неутрализирането му (в черния дроб). Вредното нача­ло, особено когато е микроорганизъм, може да бъде унищожено от специал­ни защитни тела или от левкоцитите.
  2. Възстановяване на повредените тъкани - на мястото на загиналите клетъчни елементи регенерират нови клет­ки. При това в зависимост от броя на повредените елементи и от способно­стта на тъканта да регенерира се възстановяват загиналите специфични елементи или регенерира само съединителната тъкан на мястото на специ­фичната.
  3. Компесаторни приспособления - компенсаторно приспособяване на организма и на функцията на повредения орган, при което голяма роля играят нервната система и мозъчната кора. Особено ясно това се вижда при нарушаване функцията на чифтните органи. Например повреждането на единия бъбрек се компенсира чрез усилване функцията на здравия бъбрек, който почти на­пълно поема работата и на изгубения.

Непълно оздравяване

Непълното оздравяване се наблюдава, когато болестният процес при­чинява загиването на голям брой клетъчни елементи в органа и особено на елементи  с малка способност за регенерация. Често регенерацията на специфичните елементи е далеч недостатъчна за възстановяване на дефектите. В тези случаи настъпва усилена регенерация на съединителната тъкан, която запълва дефекта.

След запълването на дефекта нор­малният строеж и функцията на органа не се възстановяват напълно. Такъв изход на заболяването се нарича непълно оздравяване, оздравяване с де­фект или патологично състояние.

Характерни за непълното оздравяване са туберкулозните възли в белите дробове, съединителнотъканните разраства­ния на вимето при възпаление, компенсираният сърдечен порок и др.

Смърт

Смъртта настъпва тогава, когато организмът не може да се приспо­собява повече към изменените условия на съществуване и неговата жизне­на дейност спира. Основна причина за смъртта е кислородното гладуване на тъканите, което настъпва в резултат на спиране на дишането или на сър­дечната дейност.

Различните тъкани не са еднакво чувствителни към недостига на кис­лород. Най - чувствителна в това отношение е нервната тъкан и на първо място мозъчната кора. Кислородното гладуване бързо довежда до умира­не на нервните клетки, в резултат на което се нарушава връзката между отделните органи и настъпва смъртта на организма като цяло, въпреки че отделни органи могат да продължат да функционират.

Видове смърт

Смъртта е процес, който има свой цикъл на развитие. Периодът меж­ду спирането на дишането или на сърдечната дейност и умирането на мо­зъчната кора се нарича клинична смърт (относителна смърт). Ко­гато умре мозъчната кора, настъпва истинската, или биологичната смърт. Това деление има голямо практическо значение, тъй като през периода на клиничната смърт, която трае около 5 - 7 мин., може да бъде предотвратена биологичната смърт.

Смъртта, която настъпва в резултат от постепенното изхабяване (ста­реене) на организма, се нарича физиологична или естествена смърт, а когато е изход на някое заболяване - патологична.

При кръвоизлив в мозъка, гръм, слънчев удар др. смъртта може да на­стъпи за много късо време и тогава се нарича внезапна.

Най - често обаче смъртта се предхожда от предсмъртен период, наречен агония. В този случай поради парализирането на важни мозъчни центрове организ­мът умира бавно. Агонията продължава обикновено от 2 - 3 часа до 2 - 3 дни. Проявява се със слаб, мек и неуловим пулс, дълбоко или съвсем по­върхностно дишане, понижаване на температурата, загубване на съзнание­то, непроизволно дефекиране и уриниране. Агонизиращите животни ле­жат непрекъснато с отпусната върху земята глава и движат слабо краката, ушите или опашката.

Признаци на смъртта
  • Изстиване на трупа -  настъпва постепенно, като през пър­вия ден температурата се понижава на всеки час с 1 °С, а през втория ден - с 0,2 °С. В това отношение в някои случаи се наблюдават изключения. На­пример при Тетануса е налице обратно явление - повишаване на темпе­ратурата до 42 °С, дължащо се на силните мускулни спазми, при които се произвежда топлина.
  • Вкочанясване на трупа - настъпва 8 до 10 час след смъртта и се открива предимно при мускулите на шията, крайниците и опашката. Дължи се на действието на млечната киселина, която се получава от разлагането на гликогена. Бързината на неговото настъпване зависи от темпера­турата на околната среда - колкото по - висока е тя, толкова по - бързо на­стъпва поради по - усиленото разпадане на гликогена. При Антракса този признак не се наблюдава!
  • Петна по кожата - появяват се в резултат на просмукване от кожата на хемолизпрана кръв.
  • Загниване на трупа - дължи се на развитието на гнилостните бактерии, които се намират в голямо количество в храносмилателния канал. Проявява се с появата на сиво-зелени петна, които се дължат на железния сулфид, образуван от желязото на хемоглобина и от сероводород. При развитието на газообразуващи бактерии трупът може да се подуе.

 

Препоръчани продукти

Подобни статии

Имунитет

Имунитет

Имунитетът е устойчивост на организма срещу вредното действие на различни патогенни агенти. Това е ...

Алергия

Алергия

Алергията* е патологично изменена реактивност на организма спрямо дразнители от антигенно или неанти...

Атрофия

Атрофия

Намаляването на обема и отслабването на функцията на тъканите и органите в резултат на намаленото им...

Дистрофия

Дистрофия

Дистрoфията се характеризира с физико - химични и структурни (качествени) изменения на протоплазмата...