Оток

Оток

Етиология на оток

Непосредствената причина за възникване на отока е усилената трансудация на течност от съдовете в тъканите и задържането на тази течност в тях. При този процес фактически става преминаване на течности през съдовата стена, която представлява своеобразна полупропусклива мембрана, разположена между кръвта и тъканната течност, съдържащи колоиди и кристалоиди.

Количеството на течността, преминаваща през тази полупропусклива мембрана, зависи от състоянието на самата мембрана, от състава и свойствата на течностите и от механичното (филтрационното) налягане от двете страни на мембраната.

Следователно увеличаването на трансудацията на течност от кръвоносните съдове в тъканите, т.е. възникването на отока, зависи от изменението на кръвното налягане, на осмотичното и онкотичното налягане от двете страни на капилярната стена и от изменението на пропускливостта на стената.

Най - важна роля в етиологията на отоците играе нарушаването на общата обмяна на веществата в организма, което се обуславя от смущения в нервната и хуморалната регулация.

В това отношение играят роля също и местните разстройства в органите и тъканите (възпаления, застойни явления и др.). В зависимост от това причините за възникването на отоците се разделят на общи и местни.

Повишаването на кръвното налягане се придружава от повишаване на вътрекапилярното налягане и особено във венозната част на капилярите. Вътрекапилярното налягане може да се повиши също при венозен застой. Тези изменения довеждат до усилване на филтрацията на течности от капилярите в тъканите (тренсудация) и до намаляване на обратното всмукване на тъканната течност в капилярите (резорбция, обратна трансудация).

Осмотичното налягане на тъканната течност при нормални условия е по - високо от осмотичното налягане на кръвта. Тази разлика в осмотичното налягане от двете страни на капилярната стена спомага за нормалното движение на течностите от капилярите към тъканите.

При някои патологични процеси (възпаления, отравяния и др.) в тъканите се задържат значително количество електролити или пък електролитите се увеличават от усиленото разпадане на високомолекулни съединения, от които са изградени сгмите тъкани. В единия и в другия случай осмотичното налягане на тъканите се повишава още повече, което става причина за рязкото усилване на трансудацията и за възникването на оток.

Онкотичното налягане, което се обуславя от хидрофилността на колоидите, играе важна роля при възникването на отоците. Нормално онкотичното налягане в кръвта е по - голямо от онкотичното налягане в тъканите, благодарение на което във венозната част на капилярите, където кръвното налягане е по - малко от онкотичното, се осъществява резорбция (обратна трансудация) на течностите от тъканите в съдовете.

При някои патологични процеси (заболяване на бъбреците, гладуване, отравяния) се получава увеличаване на онкотичното налягане на тъканите с едновременното му намаляване в кръвта, което довежда до усилена трансудация и възникването на отоци.

Промените в онкотичното налягане при тези заболявания се обясняват с повишената хидрофилност на тъканните колоиди и с намаленото количество на белтъчините (колоидите), особено на албумините в кръвта.

Пропускливостта на капилярните стени има голямо значение за възникването на отоците. Дори в някои случаи, когато нормалната пропускливост на съдовете не е изменена, независимо от наличността на други фактори, оток може да не се образува. И обратно, значително увеличаване на пропускливостта на капилярните стени може самостоятелно да предизвика образуването на оток, без да са налице други фактори.

Пропускливостта на съдовете се регулира от нервната система чрез ендокринните жлези. Например хормоните на надбъбречните жлези (кортикостеронът) намаляват пропускливостта на съдовете, а хормоните на половите жлези я увеличават.

Твърде голямо значение в етиологията на отоците има нарушаването на нервната и ендокринната регулация. Централната нервна система, която регулира кръвното налягане, тонуса и трофиката на кръвоносните съдове, водно-солевата обмяна и всички видове обмяна, играе първостепенна роля при възникването, развитието и ликвидирането на отоците. Голямо значение има и вегетативната нервна система, която влияе върху функцията на бъбреците и отделянето на вода чрез кожата и белите дробове.

Препоръчани продукти

Подобни статии

Алергия

Алергия

Алергията* е патологично изменена реактивност на организма спрямо дразнители от антигенно или неанти...

Атрофия

Атрофия

Намаляването на обема и отслабването на функцията на тъканите и органите в резултат на намаленото им...

Дистрофия

Дистрофия

Дистрoфията се характеризира с физико - химични и структурни (качествени) изменения на протоплазмата...

Хипертрофия

Хипертрофия

Хипертрофията е увеличаване на обема на тъканта или органите в резултат на увеличаване на обема и бр...