Дистрофия

Дистрофия

Пигментна дистрофия

Пигментите са химични вещества в организма, които се характеризират с това, че имат свой собствен цвят, който те придават на тъканите, в които се намират.

В едни случаи пигментите се образуват в самите клетки от собствените им белтъчини - протеиногенни пигменти, а в други те са производни на хемоглобина - хемоглобиногенни пигменти.

Пигментната дистрофия представлява количествено намаляване или увеличаване на пигментите в нормалните им местонахождения или появяване на пигменти на такива места в организма, където нормално ги няма.

Протеиногенна пигментация

МеланинХиперпигментация при животнитеОт протеиногенните пигменти най - широко е разпространен меланинът. Това е пигментът, който придава цвета на кожата, космите и очите. Синтезира се в епителните клетки и се съдържа предимно в базалните клетки на епидермиса, които го поемат от епителните.

Меланинът се открива във вид на дребни кафяви, тъмнокафяви до черни, зрънца в протоплазмата на клетките. При по - голяма концентрация той придава черен цвят на тъканите.

Смущенията в обмяната на меланина може да се изразят в увеличаване на количеството му - хиперпигментация, намаляване на количеството му - хипопигментация, в липсата му и в появяването му на места, където нормално никога не се среща - дистопична пигментация.

Хиперпигментацията при животните е рядко явление за разлика от човека, при който се среща по - често.

Потъмняването на кожата при слънчево облъчване, луничките при русите хора, кафявите петна по кожата на бременни жени и др., са случаи на хиперпигментация с меланин.

Бенките при човека са вродена хиперпигментация.

Хипопигментация при животнитеХипопигментацията се наблюдава при сивите коне, при които с напредване на възрастта меланинът в космите постепенно намалява и те постепенно стават бели.

Периодична хипопигментация като физиологично явление се наблюдава при животни, които периодично сменят космите си във връзка със сезона.

Липсата на меланин в тъкани, в които той нормално се съдържа, се дължи на изчезването му по различни причини или на вроден недостатък.

Придобита липса на пигмент на ограничени места по кожата може да се получи при възпалителни процеси и рани на кожата, при болестта Дурин по конете и др.

В тези случаи се повреждат клетките на епидермиса, които образуват меланина, поради което след оздравяването кожата остава без пигмент, а космите са бели.

Побеляване при конетеДистопичната пигментация може да се наблюдава при някои животни във вътрешните органи, мускулите, централната част на опашката или в подкожната тлъстина.

Например при сивите коне, които в по - стара възраст побеляват, се наблюдава натрупване на меланин по апоневрозите, по съединителната тъкан между мускулните снопчета, а също и по вентралната част на опашката.

Понякога в интерстициума на някои вътрешни органи (черен дроб, сърце) при говедото и овцата меланинът се отлага във вид на черно - сиви или мастилено - черни петна. В подкожната тлъстина на черни свине често може да се открие меланинова пигментация във вид на тънки жилчици или петна, особено по корема.

Хемоглобиногенна пигментация

Като производни на хемоглобина са известни няколко вида пигменти: хемосидерин, хематоидин и жлъчни пигменти.

Хемосидеринът се появява в протоплазмата на клетките във вид на жълто - кафяви до тъмно кафяви аморфни зрънца. Нормално се намира в далака, черния дроб, костния мозък и лимфните възли. При хемоспоридиозите се отделя в значително количество с урината, на която придава шоколадов цвят.

Хематоидинът се явява във вид на кафяви ромбични или игловидни кристали извън клетките. Образува се във вътрешността на по - големи кръвоизливи от разлагането на хемоглобина на еритроцитите.

Жлъчнни пигменти

Жлъчният пигмент билирубин се съдържа в жлъчката, на която придава характерния й жълто - зелен цвят. В тъканите се намира предимно разтворен, но макар и по - рядко може да се срещне във вид на дребни зрънца или кристали с жълто - зелен или зелено - кафяв цвят.

Жълтеница при животнитеЖлъчни пигменти при животнитеПриема се, че от хемоглобина на остарелите еритроцити в ретикулоендотелната система се образува кръвен билирубин, който нормално се намира в количество около 0,5% в кръвта. Този билирубин се преработва от чернодробните епителни клетки в жлъчен билирубин, който влиза в състава на жлъчката.

След като постъпи в червата, заедно с жлъчката, под действието на чревната микрофлора той се превръща в уробилиноген, а след това в уробилин. По - голямата част от него се всмуква от чревната лигавица и чрез порталното кръвообращение отива в черния дроб, където се превръща в жлъчен билирубин и се отделя с жлъчката.

При патологични условия това кръвообращение може да се наруши и пигментът се натрупва в кръвта. От кръвта той преминава в тъканите, на които придава лимоненожълт или жълто - зелен цвят. Особено добре се оцветяват склерата на окото, видимите лигавици и непигментираната кожа.

Според причините, които предизвикват жълтеницата, се различават три форми: застойна, хемолитична и паренхимна.

  • Застойна жълтеница - дължи се на запушване на жлъчните пътища, поради което жлъчката се задържа и не може да се оттича в червата. Непроходимостта на жлъчните пътища може да се получи от запушването им с камъни, паразити, чужди тела и др. или ако са притиснати отвън от тумори, възпаления и срастване на мукозата, дуоденума и др. В резултат на тези смущения жлъчката се задържа, жлъчните капиляри се препълват, разширяват се, разкъсват се и жлъчката попада в кръвта. Чрез кръвта тя се разнася из целия организъм, пигментите остават в тъканите и ги оцветяват. Една част от жлъчката попада и в самия паренхим на черния дроб, където жлъчните киселини причиняват дистрофични изменения и некроза на чернодробните клетки.
  • Хемолитична жълтеница - наблюдава се при масово разпадане (хемолиза) на еритроцитите под действието на токсични вещества, кръвни паразити и др. При интензивната хемолиза се освобождава голямо количество хемоглобин, който се преработва в жлъчен билирубин. Черният дроб не успява да го отдели напълно в жлъчката, поради което голяма част от него остава в кръвта, която го разнася в различните тъкани. Като признак, хемолитичната жълтеница се наблюдава при редица паразитни и заразни болести - Пироилазмоза, Лептоспироза, Инфекциозна анемия по конете и др.
  • Паренхимна жълтеница - дължи се на дистрофични и некротнчни процеси в паренхимните клетки на черния дроб, причинени от токсични вещества (фосфор, арсен, отровни гъби, развален фураж), инвазионни и инфекциозни болести (Пироплазмоза, Лептоспироза и др.). Тежко повредените чернодробни клетки не могат да излъчват и да отправят жлъчката в жлъчните капиляри и тя постъпва в лимфните и кръвоносните капиляри и чрез кръвта се разнася из целия организъм.

Подобни статии

Имунитет

Имунитет

Имунитетът е устойчивост на организма срещу вредното действие на различни патогенни агенти. Това е ...

Алергия

Алергия

Алергията* е патологично изменена реактивност на организма спрямо дразнители от антигенно или неанти...

Рекламирай в INSERT.BG