Дистрофия

Дистрофия

Белтъчна дистрофия

Белтъчните вещества в клетките и тъканите (глобулините, албумините, нуклеопротеидите, гликопротеидите, хромопротеидите и др.) под действието на различни фактори могат да претърпят изменения във физичното си състояние и химичната си структура. Заедно с това се наблюдават и изменения в морфологичния вид на белтъците.

Белтъчната дистрофия е няколко вида: зърнеста, слузеста, хиалинна, амилоидна, кератинна и др.

Мътно набъбване и зърнеста дистрофия

Наблюдава се в паренхимната тъкан на черния дроб, далака, бъбреците и в мускулните клетки на сърцето и скелетната мускулатура. Микроскопски в протоплазмата на засегнатите клетки се откриват множество съвсем дребни праховидни зрънца, които замъгляват ядрото, а клетките изглеждат мътни. 

Освен това клетките са набъбнали и с увеличен обем. Ето защо тази  дребнозърнеста форма се нарича мътно набъбване. По - късно вместо дребните зрънца се появяват по - едри зрънца, поради което тази дистрофия се нарича зърнеста.

Макроскопски засегнатият орган е уголемен, набъбнал, с изпъкнала капсула и заоблени ръбове и с мека консистенция. Цветът му е по - блед от обикновения. При разрез се установява, че нормалната му структура е замъглена и нормалният тъканен блясък липсва.

Мътното набъбване се проявява при някои остри заразни болести, при отравяне с арсен, фосфор, въглероден окис, както и при фуражни отравяния.

Подобна дистрофия може да се наблюдава и като физиологично явление. Например при усиленото белтъчно хранене на животните в чернодробните и епителните клетки на бъбречните каналчета се открива същата зърнистост на протоплазмата.

Слузеста дистрофия

При тази дистрофия в клетките и тъканите се образуват слузести вещества, които се състоят предимно от муцин. Муцинът спада към гликопротеидите (белтъчни вещества с въглехидратен компонент). Това е прозрачно, полутечно слузесто вещество със сладникав вкус. Нормално слузта се отделя при секрецията на мукозния епител и слузните жлези, а също и в сухожилните влагалища.

Слузестата дистрофия може да се изрази в превръщане на тъканните елементи в слуз (ослузяване на тъканите) или като увеличаване на секрецията на слуз над нормалните граници (хиперсекреция).

Слузестата дистрофия се наблюдава най - често в обикновената съединителна тъкан, в хрущялната и по - рядко в епителната тъкан. Дистрофичният процес при съединителната тъкан започва с набъбване и разединяване на фибрилите, които постепенно се разтапят и се превръщат в безцветна, полутечна пихтиеста субстанция. При хрущялната тъкан остеоидът се разтапя и се превръща в слузесто вещество.

Слузестата дистрофия на съединителната тъкан се среща при тежки и изтощителни страдания (туберкулоза и др.), хроничен глад, тумори и др. При различни възпалителни процеси на мукозите (бронхити, хрема и др.) наред с хиперсекрецията се наблюдава ослузяване (истинска слузеста дистрофия) на отделни епителни клетки, които се отлющват и попадат в ексудата. Образуваната по такъв начин слуз представлява фина влакнесто - мрежеста маса, която изпълва всички гънки на лигавицата.

Хиалинна дистрофия

Характеризира се с образуването  на хиалин в или извън клетъчното тяло. Хиалинът представлява хомогенно стъкловидно белтъчно вещество, което лесно се импрегнира с калциеви соли. В клетките се явява във вид на капки или зрънца, а извън клетките - във вид на ленти или върви.

Хиалинът се открива най - често в стените на малките артерии и капилярите, а също и в съединителната тъкан.
Може да се появи в резултат от нарушаване на пропускливостта на кръвоносните съдове, хиалинно видоизменяне на елементите на самата тъкан или да се образува в самите клетки.

Понякога хиалинната дистрофия на тъканите настъпва при имунобиологичното взаимодействие между организма и попадналите в него микроорганизми, паразити или чужди органични вещества.

Макроскопски хиалинната дистрофия се открива много трудно освен при много висока степен на развитие, при която тъканта става по - плътна, твърда и трудно се реже. Засегнатите от тази дистрофия тъкани изгубват частично еластичността си и нормалната им функция се нарушава. Особено тежки смущения се получават при калцифициране на хиалинизираните тъкани.

Амилоидна дистрофия

Амилоидът е също белтъчно вещество, което само по физичните си свойства прилича на хиалина. Образува се извънклетъчно в резултат на разстройство на белтъчната обмяна и нарушаване пропускливостта на кръвоносните съдове. Обикновено амилоидът се отделя по дължината на ретикулните влакна на черния дроб, далака, бъбреците и по дължината на кръвоносните съдове.

Макроскопски при слаба степен на развитие амилоидната дистрофия не може да се открие. При по - силна степен обаче засегнатите органи увеличават обема си, стават по - плътни, с изпъната капсула и са трошливи.

Последствията от амилоидната дистрофия за организма зависят от степента на развитието й. При отлагането на по - голямо количество амилоид в тъканите се причинява атрофия на съседните паренхимни клетки поради притискането им от амилоидните маси. Това се последва от нарушаване функцията на засегнатите органи.

Кератинна дистрофия

Характеризира се с патологично отлагане на кератин в различни части на организма, което довежда до тяхното вроговяване. Кератинът е белтъчно вещество от групата на склеропротеидите, което се среща в епидермиса и в неговите образувания - рога, копита, косми, пера и др., а също и в кутанните мукози.

Кератинната дистрофия, или кератозата, може да се изрази в хипокератоза, хиперкератоза, паракератоза и в появяването на кератин в тъкани, в които нормално не се среща.

ХипокератозаХипокератозата е количествено намаляване на кератина в тъканите. Израз на хипокератозата е пълната или частичната липса на косми (алопеция) по кожата на животните.

Пръстеновидните хлътвания по рогата и копитата представляват също хипокератоза, която е свързана с намаленото образуване на рогово вещество при смущения в обмяната, при различни заболявания и др.

Пръстените на рогата на говедото, по броя на които може приблизително да се определи възрастта на животното, се дължат на недостатъчното хранене през зимните месеци.

Хиперкератозата е количествено увеличаване на кератина в тъканите. Развива се под въздействието на различни причини и на различни места по тялото.

Например известна е болестта Хиперкератоза по домашните животни, която по - често се наблюдава при говедото. При него наред с другите признаци много добре се проявява хиперкератозата по тилната област, шията, гърба и поясницата, по които кожата се напуква, става суха и грапава и космите опадват.

Причина за появяването на това заболяване може да бъде хроничното отравяне с високохлорирани нафталини, които се използват за импрегниране на дървен материал, мушами и др.

Мазолът, или слинът, е също хиперкератоза, която се образува по кожата при системно натискане и триене от хамути, яреми и др.

Паракератоза при свинеПаракератозата е смущение в кератинизацията на клетките на мъртвия слой на епидермиса, които не се вроговяват напълно и не загубват ядрата си.

Среща се по - често при свинете, при които се засягат различните части на тялото и предимно задните крайници.

Причина за възникване на Паракератозата по свинете е смущението в усвояването на цинка, което се наблюдава особено често при сухото хранене.

Появяването на кератин в тъкани, в които нормално не се среща, се нарича дистопична кератоза. Това смущение е много характерно при Авитаминоза А при птиците, при които епителът на лигавицата на носната кухина изцяло се вроговява. Освен това жлезите на мукозата на устата и хранопровода напълно се вроговяват и се превръщат в сиво - бели пъпковндни подутини.

Подобни статии

Имунитет

Имунитет

Имунитетът е устойчивост на организма срещу вредното действие на различни патогенни агенти. Това е ...

Алергия

Алергия

Алергията* е патологично изменена реактивност на организма спрямо дразнители от антигенно или неанти...

Рекламирай в INSERT.BG