Възпаление

Възпаление

Видове възпаления

В зависимост от това, кое от трите основни явления преобладава при даден възпалителен процес, се различават следните възпаления: алтеративни, ексудативни и пролиферативни.

Кое от трите основни явления ще излезе на преден план при конкретното проявяване на възпалителния процес, се определя до голяма степен от реактивното състояние на организма, от вида, силата и характера на дразнителя.

Алтеративни възпаления

Това са възпаления, при които преобладават явленията на повреждане на тъканите - дистрофия, некроза, некробиоза, а ексудацията и пролиферацията са слабо изразени.

Най - често се развиват в паренхимните органи (черния дроб, сърцето, бъбреците), поради което се наричат още паренхиматозни. Наблюдават се при отравяне с арсен, олово, фосфор, както и при интоксикации при някои заразни болести.

Понякога дефектите на паренхимната тъкан се запълват само от разрастваие на съединителната тъкан без регенерация на паренхимните клетки, в резултат на което се понижава функцията на засегнатия орган.

Ексудативни възпаления

Възпаленията, при които преобладават явленията на ексудация и емиграция, а алтернацията и пролиферацията са слабо изразени, се наричат ексудативни. При животните тези възпаления се срещат най - често. От своя страна ексудативните възпаления се разделят на няколко вида в зависимост от характера на ексудата: серозно, фибринозно, гнойно, хеморагично и т. н.

Серозно възпаление

Серозният ексудат представлява бистра, прозрачна и рядка течност, в която се съдържат незначително количество белтъчини и малко формени елементи (предимно левкоцити).

При това възпаление ексудатът се намира на повърхността на лигавиците и серозите, в естествените кухини или инфилтрира възпалените тъкани. Серозното възпаление обикновено протича благопррятно, тъй като пораженията на тъканите и кръвоносните съдове са незначителни и ексудатът бързо се резорбира от съдовете.

Само при отделни случаи ексудатът се резорбира по - бавно и по - продължително, особено когато се събере в по - голямо количество в някои естествени кухини - плеврална, перикардиална, коремна и др.

Фибринозно възпаление

Характеризира се с ексудат, богат с фибриноген, който се съсирва и образува по повърхността на мукозите и серозите тънка фина мрежа от фибрин. Понякога фибринът може да се натрупа на по - дебели пластове върху възпалените тъкани.

При възпаление на червата фибринът може да изпълни лумена им и по - късно чрез перисталтичните движения да бъде изхвърлен навън под формата на дебели шнурове.

Характерното за фибринозното възпаление е, че след отстраняването на фибринния налеп се открива розово-червена, почти неповредена тъкан. Когато фибринозното възпаление се развие върху две допиращи се тъкани, може да се стигне до тяхното срастване.

В този случай съединителната тъкан прораства фибринния налеп и по такъв начин съединява двете възпалени повърхности. Подобно явление се наблюдава при фибринозно възпаление при висцералната и париеталната плеврална ципа, които често се срастват.

Дифтероидно възпаление

При това възпаление богатият с фибриноген ексудат образува фибринни налепи, които дълбоко се врастват в тъканта. С отстраняването на налепите се откриват дълбоки и кървящи язви.

Дифтероидното възпаление се придружава от по - тежки некробиотични повреди на тъканта, в която прониква фибринът и се сраства с нея. Много характерно е дифтероидното възпаление при шаркодифтерита у птиците, което засяга лигавицата на устата, глътката и ларинкса.

Гнойно възпаление

Ексудатът при това възпаление, наречен гноен, представлява гъста течност с жълт или жълто-зелен цвят, която съдържа голямо количество левкоцити и различни тъканни елементи, намиращи се в различни стадии на разпадане.

Гнойното възпаление може да се развие в различни органи и се характеризира с дистрофични и некротични процеси в засегнатите тъкани. В етиологията на гнойното възпаление голяма роля играят гноеродните микроби (стафилококите, стрептококите и др.) и някои химични вещества - петрол, терпентин и др. Причинителите на туберкулозата, сапа и африканския сап причиняват също гнойно възпаление в различните тъкани.

В зависимост от локализацията на ексудата гнойното възпаление се разделя на няколко форми - абсцес, емпием, флегмон и др.

Хеморагично възпаление

При това възпаление в ексудата преобладават еритроцитите, поради което той има червен или шоколадовокафяв цвят. То се наблюдава по лигавицата на стомаха и червата и по серозите и мукозите на другите органи при различни заразни болести (антракс, чума по свинете и др.) и при някои отравяния.

В повечето случаи ексудативните възпаления се срещат при незаразните и заразните болести в смесена форма, която се определя от нееднородността на ексудата. Тогава наименованието на възпалителния процес се определя от характера на ексудата: серозно-фибринозно, серозно-гнойно, гнойно-фибринозно и др.

Когато се развива върху лигавиците на дихателните пътища, храносмилателния канал и др., ексудативното възпаление се обозначава като катарално (катар).

Пролиферативни възпаления

Наричат се още продуктивни и се характеризират с преобладаване на явленията на разрастване на тъканите. Пролиферативното възпаление се наблюдава най - често при хронично протичащите инфекции (сап, туберкулоза и актиномикоза).

В разрастването взема участие предимно съединителната тъкан, която се намира между паренхимните клетки на засегнатия орган. С разрастването органът обикновено придобива по - твърда консистенция и става по - плътен.

Препоръчани продукти

Подобни статии

Имунитет

Имунитет

Имунитетът е устойчивост на организма срещу вредното действие на различни патогенни агенти. Това е ...